Обусловен от четири точно разграничаващи се сезона, климатът на България е много благоприятен за развитие на туризъм, което е и една от отличителните черти на нашата страна. Въпреки, че е разположена на същата географска ширина като Нова Англия, климатът в България е чувствително по-умерен. Климатичните фактори обуславят разнообразния режим на основните елементи на климата: температура, ветрове и валежи.

    В Южна България и Черноморския район средиземноморски течения смекчават суровия континентален климат. Планинските вериги в страната също играят важна роля в определянето на климатичните регионални области. За нашата географска ширина слънчевата радиация е интензивна. В страната средногодишното слънцегреене възлиза на 2400 часа.    Биоклиматичните ресурси се изразяват във възможността елементите на климата, особено температурата и слънчевото греене, да се използват за профилактични и лечебни цели. В страната има много добри условия за лечение през летните месеци по Българското черноморско крайбрежие, а в планините - предимно през зимните месеци на годината.

Температура:

 Средната годишна температура за страната е  10,5°C. Най-студено е през зимата в Дунавската равнина и високите котловини и планини, а най-топло е по Черноморието. През лятото е горещо в цялата страна, с изключение на високите ни планини. Средна януарска температура -2 - 2^о С (до -10^о С в планините), средна юлска температура 19-25^о С (до 10^о С в планините). В столицата София през деня средната температура достига 82F/28C за юли - август и 37F/3C за януари.

    Летата  са обикновено горещи и сухи, но рядко душни, с умерена относителна влажност и средна температура 23°C. В средата на лятото крайбрежната част се радва на изумително слънцегреене, като температурата на въздуха през деня достига 82F/28C, на морската вода 73- 77F/23- 25C.... Интензивното слънцегреене през лятото допринася и за развитието на курортното дело- Средиземноморския климат позволява плажуване от средата на май до средата на септември.

   Пролетта  се характеризира с континентално променлив климат. Продължава средно 2 месеца- от март до май. Пролетта е хладна и дъждовна, падат и градушки. Съществуват условия за образуване на късни слани.

  Зимите  са студени, но не прекалено със средна температура от 0°C. Средните температури за северна България са

около -1, -2°С, а за южна България са около   0°С. В по-ниските части снегове валят главно от   януари до март, като снежната покривка не   задържа за дълго.

   Есента  е мека и топла и позволява   удължаването на курортния сезон. Продължава   средно 2 месеца- от септември до ноември.   Първата половина на есента е топла, слънчева и   суха. През втората половина времето захладнява, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Понякога в началото на есента се образуват и слани.

Влажност:

  Най - влажните месеци са април, май и ноември във вътрешността на страната и юни, октомври и декември по крайбрежието.

  Влажността е най-висока е през зимата, когато достига 70-80%. През пролетта спада на 50-60% в Северна България и на 50% в Южна България. През лятото има най-малка относителна влажност - под 50%, а през есента - около 60%.Най-голяма е облачността през зимата (7 бала), когато е най-голяма и относителната влажност. През лятото облачността е между 2 и 4 бала. Средно в България падат около 700мм/кв.м валежи. Те са разпространени неравномерно по сезони и територия. В Северна България най-много валежи падат през май - юни (лятото). В Южна България най-много валежи падат през зимата и по-малко през лятото За цяла България са характерни големи засушавания в периода края на лятото и началото на есента. Количеството на валежите е различно и в надморска височина. В низините и равнините те са 450-850 мм, а в планините - 850-1200 мм. Най-малко валежи (450 мм) падат в източната част на Добруджа и Бургаската низина) и в Пловдивско- Пазарджишкото поле (500 мм). Най-много валежи падат в планинските места ( Златоградско). В отделни части на България (долината на р. Струма) и Източните Родопи максимумът на валежите е през зимата, а минимумът през август - септември.

  Снежната покривка се задържа в ниските места от 20 до 30 дни, а за високите планински части - до 9 месеца

Релеф:

  Континенталният характер на релефа оказва влияние на климата на страната и въпреки непосредствената близост до Бяло (Егейско) море влиянието му върху климата е слабо, тъй като Рило- Родопският масив служи за преграда на топлите средиземноморски въздушни маси свободно да нахлуват в нашата страна. Средиземноморското влияние се чувства предимно по долините на реките Струма, Марица и Места. От друга страна, България е широко отворена на север, откъдето безпрепятствено нахлуват континентални въздушни маси, обуславящи континенталния характер на климата на Северна България. Тук Стара планина служи за климатична преграда, непропускаща студените въздушни маси от север на юг и топлите- от юг на север. Поради това средната януарска температура в Северна България е с 2-3° по-ниска от тази в Горнотракийската низина. Планинският релеф на България е причина за образуването на някои местни ветрове - бора, фьон. През зимата в котловините и долините се създават условия за температурни инверсии. От водните басейни най-голямо климатично влияние за нашата страна има Атлантическия океан, отдалечен на 2000 км, поради западната циркулация на въздушните маси, под чието влияние се проявяват валежите у нас. Черноморското климатично влияние е с по-малък обхват поради преобладаващия пренос на въздушни маси от запад. Неговото климатично влияние се ограничава в една тясна крайбрежна ивица около 30-40 км. Това влияние се изразява в смекчаване континенталния характер на климата, т.е. мека, с по-малко снеговалежи зима, продължителна топла есен, прохладна пролет и негорещо лято. Този климат е предпоставка за развитие на курортното дело, лозарството, овощарството.

Атмосферно налягане:

 Атмосферното налягане е 1015 хектопаскала (760 мм живачен стълб) в Българското черноморско крайбрежие. При по-голяма височина налягането е по-ниско.

Ветрове:

 Ветровете, които духат в нашата страна, са с различна посока, честота и скорост. Преобладаващи са северозападните - от Атлантическия океан. Те са влажни и причиняват затопляне на времето през пролетта, а през лятото предизвикват валежи, обикновено придружени с гръмотевици. През зимата духат силни и студени северни и североизточни ветрове, които имат континентален произход (от Сибирския антициклон).