Археологически разкопки край с. Воден

Върху сегашната територия на община Болярово е възникнал живот още в дълбока древност. Следи от тракийски селища са открити в землищата на селата Крайново, Иглика, Попово, Денница и Камен връх. Известни са следите от древни меднорудни разработки в местността Трофалишките дупки. Важна пътна артерия от Сливен и Ямбол през село Попово, западно от Болярово, Лалково и Голям Дервент отивала към Одрин.

 Османското укрепено градище Пашакьойското кале, строено вероятно от хан Омуртаг, и късноантичната крепост Потамукастел край село Воден очертават друг важен път. В местността Еки Джумая на един километър северозападно от с. Денница има следи от средновековно селище. По повърхността на терена се намират фрагменти от строителна и битова керамика, характерна както за Втората българска държава, така и за първите векове на османското владичество. Известните Трите калета край с. Воден са заемали важно стратегическо място в средновековна България.

Селото Болярово възниква през Възраждането като чифлик на турски паша. Пак през Възраждането в с. Воден (Дерекьой) взема живо участие в църковните борби на българския народ. То е първото, което минава към Българската екзархия, докато съседните Шарково (Голям Боялък), Малко Шарково (Малък Боялък) и Горска поляна (Айладжик) са останали към Гръцката патриаршия.

Макар и далече от големите икономически центрове на страната ни, Боляровският край не е отминат от проявите на българското националноосвободително движение. В паметта на местното население са още живи спомените за братята Пехливанови от село Пашакьой - хайдути, убити от турците, за четата на Стоян Стефанов от село Дерекьой, за големия родолюбец и бунтар дядо Никола Узунов от село Ичме, за организатора на Западностранджанския революционен комитет и поборник за църковна и национална свобода Курти Дражев, когото турците заточават в Диарбекир. В село Папаскьой е роден националният герой Индже войвода. Наша и национална гордост е и внукът на Узун Никола от известния Хасекейски род Бимбелови, роденият в село Ичме Стефан Караджа.

От Пашакьой на Болярово селото е преименувано през 1934 год. През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на Бургаска област градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към Ямболска област след последното делене на страната на области от 1999 година.

Почви : В полупланинската част на общината преобладават канелените и кафявите горски почви, а по поречието на река Поповска - черноземни и излужени черноземни смолници.

Минерални ресурси : Територията на общината е с незначителни промишлени запаси от полезни изкопаеми. Установени са запаси от медни руди в землищата на с. Голямо Крушево и с. Иглика и от варовик в землищата на с. Воден и с. Крайново. Проучени и каптирани са минерални извори край с. Стефан Караджово с дебит 13 л/сек. По химически състав водата е хидрокарбонатна, калиево-магнезиева с минерализация 1,5 л/сек, с доказани лечебни свойства, близки до тези на водата в Карлови Вари в Чехия и Кисловодск в Русия. Качествата и дебитът й, както и съществуващият балнеолечебен център с 240 легла позволяват развитието на балнеоложки курорт.